Районният съд в Лом отложи разглеждането на наказателното дело срещу кмета на общината Цветан Петров. Той е обвинен в престъпление против политическите права на гражданите – купуване на гласове. Новата дата на заседанието все още не е обявена.
Какво твърди прокуратурата
Според обвинението на 15 април 2026 г., четири дни преди парламентарните избори на 19 април, кметът е предложил на служители на общинското предприятие „Чистота“ по 50 евро, за да гласуват за определена политическа коалиция и за посочен кандидат за народен представител с преференция. Прокуратурата твърди още, че той е поискал списък на хората, които са гласували по указания начин, и че парите е трябвало да бъдат от личните му средства.
По време на разследването са назначени фоноскопна и видеотехническа експертиза. Обвинителният акт е внесен в съда от Районната прокуратура в Монтана на 19 август.
Позицията на кмета
Цветан Петров отрича да е участвал в схема за купуване на гласове. Като всеки обвиняем той се ползва от презумпцията за невинност – смята се за невинен, докато вината му не бъде доказана с влязла в сила присъда.
Отстраняване и връщане на поста
На 28 май Районният съд в Лом временно отстрани кмета от длъжност, като се позова на опасност той да влияе на свидетели. На 16 юни Окръжният съд в Монтана отмени тази мярка и го върна на поста. Като мотив второстепенната инстанция посочи, че 21 свидетели вече са разпитани, а експертизите са готови, така че рискът от въздействие върху доказателствата е отпаднал.
Защо делото е важно
Купуването на гласове е престъпление по чл. 167 от Наказателния кодекс и е сред най-обсъжданите теми след всеки избор в Северозападна България. В Ломския съдебен район има и други подобни дела от изборите през април. В края на септември съдът в Лом одобри споразумение с 63-годишен мъж, който е дал пари на четирима души, за да гласуват за определена партия. Той получи шест месеца лишаване от свобода условно.
Делото срещу кмета се наблюдава с особен интерес, защото засяга ръководителя на общината и служители на общинско предприятие. Решението на съда, каквото и да е то, ще има значение за доверието в местната власт.
Какво следва
Делото продължава в Районния съд в Лом. След като бъде насрочено следващото заседание, съдът ще продължи със събирането на доказателства. Присъдата на първа инстанция може да бъде обжалвана пред Окръжния съд в Монтана.
„Ломски Новини“ ще информира за всяко следващо заседание по делото.
Хронология на делото
| Дата | Събитие |
|---|---|
| 15 април 2026 | според обвинението кметът предлага пари на служители на „Чистота“ |
| 19 април 2026 | парламентарни избори |
| 28 май 2026 | Районният съд в Лом отстранява временно кмета от длъжност |
| 16 юни 2026 | Окръжният съд в Монтана отменя отстраняването |
| 19 август 2026 | Районната прокуратура в Монтана внася обвинителния акт |
| 14 октомври 2026 | делото е отложено, нова дата не е обявена |
Какво предвижда законът
Чл. 167 от Наказателния кодекс наказва този, който предлага, обещава или дава дар или друга облага, за да склони избирател да гласува по определен начин. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба. По-тежко е наказанието, когато деянието е извършено от длъжностно лице, във връзка със служебното му положение или спрямо лица в зависимост от дееца – например подчинени на работното място.
Как ще работи общината междувременно
Докато делото продължава, кметът изпълнява правомощията си. Общинската администрация работи обичайно – издава документи, изпълнява бюджета за 2026 г. от 29,17 млн. евро и големите проекти, като проекта за интегрирани териториални инвестиции на стойност 17,7 млн. евро. Ако съдът постанови осъдителна присъда с лишаване от свобода за умишлено престъпление и тя влезе в сила, пълномощията на кмета се прекратяват предсрочно по Закона за местното самоуправление и местната администрация и се провеждат частични избори.
Какво трябва да знаят служителите
Всеки служител, на когото работодател или пряк ръководител предлага пари или упражнява натиск за гласуване, има право да подаде сигнал в прокуратурата или на 112. Законът защитава гражданите, които сигнализират за изборни престъпления, а гласуването е тайно – никой не може да проверява как е гласувал определен човек.
